"Егото ни кара да си мислим,че обичаме, а всъщност ни пречи да обичаме..." Екхарт Толе
"Егото ни кара да си мислим,че обичаме, а всъщност ни пречи да обичаме..." Екхарт Толе
Източник: tribune
"Това, което най-често наричаме любов, всъщност е стратегия
на егото да избегне капитулация…
В този смисъл, испанският език е най-откровен.
„Тe quiero“ значи едновременно „Обичам те” и „Искам те”.
За егото „Искам“ и „Обичам“ е едно и също.
При истинската любов обаче няма „искам”.
При нея отсъства желанието да притежаваш или променяш партньора си.
Егото решава, че харесва някой и го прави специален. Прави го свой „спасител“.
Използва го, за да прикрие постоянното си неудовлетворение, чувството за „недостатъчност”, гнева и омразата, които са скрити в него.
Затова, когато егото каже „Обичам го”, то всъщност се опитва да прикрие отрицателните чувства, които винаги го съпровождат: чувството за неудовлетвореност, за нещастие, за безполезност.
И макар за кратко, тази илюзия като че ли работи…
Идва момент обаче, когато несъзнателно, човекът, когото сме направили специален в очите си, се проваля във функцията си да прикрива болката ни, омразата, неудовлетвореността или нещастието ни, безполезността и непълнотата ни.
Тогава на повърхността излиза чувството, което прикриваме, проектира се върху нашия избраник, за когото сме мислили, че ще ни „спаси”.
И внезапно любовта се превръща в омраза.
Егото не осъзнава, че тази омраза е проекция на болката, която е потискало и прикривало.
Егото вярва, че другият е виновен за нея. А откъде идва болката? Откъде идва пустотата?
От липсата на връзка с теб самия…Някои хора имат много връзки. Те се влюбват и разделят. Много пъти. И обичат за кратко.Защото никой не може постоянно да прикрива болката ни. Никой не може да ни запълни липсите в самите нас.
Изходът е в капитулацията. Егото капитулира.
Защото сме направили следващата стъпка. Защото сме прогледнали.
Това е спонтанен, вътрешен мир, тишина и чувство, че наистина си жив.
Този вътрешен покой е това, което е нашата същност. Той е това, което сме търсили в обекта на нашите чувства.
То и е това, което е в нас самите.."
В този смисъл, испанският език е най-откровен.
„Тe quiero“ значи едновременно „Обичам те” и „Искам те”.
За егото „Искам“ и „Обичам“ е едно и също.
При истинската любов обаче няма „искам”.
При нея отсъства желанието да притежаваш или променяш партньора си.
Егото решава, че харесва някой и го прави специален. Прави го свой „спасител“.
Използва го, за да прикрие постоянното си неудовлетворение, чувството за „недостатъчност”, гнева и омразата, които са скрити в него.
Затова, когато егото каже „Обичам го”, то всъщност се опитва да прикрие отрицателните чувства, които винаги го съпровождат: чувството за неудовлетвореност, за нещастие, за безполезност.
И макар за кратко, тази илюзия като че ли работи…
Идва момент обаче, когато несъзнателно, човекът, когото сме направили специален в очите си, се проваля във функцията си да прикрива болката ни, омразата, неудовлетвореността или нещастието ни, безполезността и непълнотата ни.
Тогава на повърхността излиза чувството, което прикриваме, проектира се върху нашия избраник, за когото сме мислили, че ще ни „спаси”.
И внезапно любовта се превръща в омраза.
Егото не осъзнава, че тази омраза е проекция на болката, която е потискало и прикривало.
Егото вярва, че другият е виновен за нея. А откъде идва болката? Откъде идва пустотата?
От липсата на връзка с теб самия…Някои хора имат много връзки. Те се влюбват и разделят. Много пъти. И обичат за кратко.Защото никой не може постоянно да прикрива болката ни. Никой не може да ни запълни липсите в самите нас.
Изходът е в капитулацията. Егото капитулира.
Защото сме направили следващата стъпка. Защото сме прогледнали.
Това е спонтанен, вътрешен мир, тишина и чувство, че наистина си жив.
Този вътрешен покой е това, което е нашата същност. Той е това, което сме търсили в обекта на нашите чувства.
То и е това, което е в нас самите.."
Екхарт Толе
психолог и психотерапевт Ивелина Йорданова тел.0887353210
Коментари
Публикуване на коментар