Как да подпомогнем адаптацията на детето към детска ясла и градина?
Посещението на детска ясла и градина са едни от най-важните и емоционално наситени събития в живота на детето. To изживява своето първо истинско отделяне от семейната среда и майчината фигура. Ролята на родителите е в това да бъдат до детето, да му създадат приятно очакване за детското заведение и дечицата вътре.
Има разлика в подходите за подпомагане на адаптацията на дете в яслена възраст и такова за детска градина, защото психосоциалното развитие на децата е различно. Дете, което е прекъснало за повече от месец-два, поради болест, пътувания или други причини, също има нужда от помощ при своите начални посещения.
Вероятно ще ви изненадам като кажа, че адаптацията към детското заведение е адаптирането на родителите. Адаптирането на най-близкия до детето възрастен, най-често това е майката, към мястото, персонала, децата, ежедневието в детската градина и онова ежедневие вкъщи, когато сте сами без детето. Това може да стане като родителят започне да разказва за мястото на детето, като го посетят, стига самата институция да позволява това. Добре би било да вземе детето си при записването, подаването на документи. Така то ще влезе за малко и после ще си тръгне с родителя си, което ще му даде сигурност и спокойствие. Нека посещението или минаването покрай градината, присъствие на празник, разглеждане на снимки на самата градина, да бъдат придружени от разказ и споделяне на емоции от родителите. Това, което не бива да се прави е да се сплащва като му се казва "ако не слушаш, ще те оставя тук", " водя те там и да се оправят с теб" и др., които бига фрустрирали детето. Можем да опишем мястото като една къщичка за децата, там всичко е малко. Има малки столчета, масички,легълцата са малки, тоалетните са малки, има много играчки, пеят се песни. Има учители, които се грижат за тях и много ги обичат. Така описано, обаче нещо липсва, затова е редно да се разкаже и за това. Да се даде знание и детето да има позволение да "омайчеви" учителите си. Да му се каже,че понякога някое дете е тъжно, плаче и е много успокояващо, когато го гушне учителката. Редно е родителят да отдели време да се запознае с бъдещата възпитателка на детето си, да я харесва и уважава, за да може да предаде тази емоция и на малкия човек. Например може да се каже, че учителката има красива коса, очи, много нежен глас, прекрасна усмивка. Скъпи родители, харесайте учителките,ама наистина ги харесайте, защото вие ще им поверите своето дете и трябва да бъдете спокойни, това да се излъчва от вас и това би улеснило адаптацията.
Какво може да правите вкъщи за да бъдете подготвени? Около месец по-рано можете да започнете да четете книжки по темата. Такива книжки са: "Мама на детска градина" на Ерик Вейе, "Ани отива на детска градина" Лиане Шнайдер и Ева Венцел-Бюргер, "(Не) Искам да ходя на градина" Мая Атанасова, "Адаптация към детската градина...за 30 дни! Мира Христова, "Детската градина-щастливо място" на Теодора Пампулова, в която има носоки и идеи за подбуждане на интереса на детето. Предлагам ви и чудесните карти на Клевър Бук, с които работя успешно и аз- "Играя и уча в детската градина", така детето се запознава с ежедневието в детското заведение. Песничка, която децата много харесват е "В нашата детска градина". Има и няколко игри, които бихте могло да играете. При най-малките деца е играта "Намери ме", като започвате да криете предмет и детето да го посочва, можете да го закриете със салфетка например. После го скривате някъде наоколо и то да отиде до предмета, за да го вземе. След това с ръце закривате лицето си и то да ги отмести. Това му помага да разбере,че нещата се променят, мама се скрива, но се и появява. Друда идея е ролева игра с животни на детска градина, ще изберете учител,деца, на какво ще играят и после ще измият ръчичките, ще обядват,спят ит.н Потърсете някое по-голямо приятелче, което ходи с желание на градинка и нека то да сподели на какво играят там, вкусна ли е храната и забавни ли са децата.
Как да помогнете на детето при началните посещения? Още при записване е добре да се запознаете с режима и той да се сближи до този, който има дететето. Това ще му даде известна сигурност и спокойствие с познатите за него дейности и ще знае какво да очаква. Желателно е да бъде водено по-рано, така че да бъде едно от първите деца, защото съгласете се е доста стресиращо да влезеш разстроен в стая, където има вече десет и повече деца и те играят на групички. Когато е едно от първите деца ще получи и повече от контакта с учителката, ще има възможност да разгледа стаята и да си избере играчка. Вземането в края на деня нека е по-раничко, защото детето ще ви чака и с всяко едно позвъняване и повикване на име ще очаква, че сте вие. Когато свикне и се сприятели само ще ви каже да не идвате да го вземате толкова рано,че иска да си играе още. Ако детето се е хранело на обща храна със семейството си, може да опитате да поръчате детска кухня или да сготвите ястия близки до тези в яслата и градината. Да му дадете да се храни с прибори, в яслата и градината предпочитат лъжицата и има обяснение защо е така. И все пак ако в началото яде оскъдно или отказва храната и ви съобщават за това, подходете с разбиране, защото то сега се чувства само, няма я познатата атмосфера, неговата мама и всичко му се струва така различно. За залъгалката ще кажа само,че ако не е премагхната все още не е добре да се маха първите един-два месеца от започване на градина. Същото важи и за памперса. Причината е, че когато детето е по-спокойно ще бъде готово и за следваща и следваща промяна. Можете да изберете играчка за гушкане или друг вид играчка, която детето да взема със себе си когато посещава градината. Нека това е съгласувано с персонала и детето да има достъп до нея, когато е тъжно и при заспиване. Може да помислите и за нещо свое, което да му дадете- ваше шалче, скрънчи, за да усеща аромата на мама. За да помогнете на свързването дете-учител може да предложете да изработите нещо за учителката, да нарисувате и на следващия ден да й го подари.
Първото посещение и защо вторият ден плачът е повече? Вие познавате своето дете и знаете към кой от родителите е най-привързано. Ако това е майката, нека по възможност бащата го води на градина, а майката да го взема. Раздялата е малко по-лека, когато не те изпраща и не усещаш свитото сърце на мама, а посрещането е по-хубаво, когато видиш най-близкия си и търсен от теб човек. Може да си измислите кратко сбогуване, желателно родителят да клекне срещу детето и набързо и да му каже: "Налага се да ходя на работа, много ми е мъчно, че те оставям тук, но ти ще си намериш приятелчета и ще бъдеш с други деца. Обичам те и те мисля". Нека оставянето на градина бъде бързо, защото детето се разстройва бързо, но и толкова бързо може да се успокои, ние като възрастни му показваме емоциите и го учим на изразяване. Вторитя ден детето вече знае къде го водим, както и следващите няколко дни и седмици и е възможно реакциите да са по-силни, бъдете подготвени за това и с нежност го подкрепете. То израства и се преживява своята първа загуба.
За да пренесете контактите навън и да дообогатите приятелският кръг на децата, можете да се уговаряте да излизате с някое или няколко деца и родителите им в почивните дни, за да поиграят. Може да ги поканите вкъщи, на рождения ден на детето или да се поинтересувате има ли групови занимания в детската градина като танци, футбол, които може да посещава. В повечето детски заведения се организират семинари, тренинги за родители и това е също възможност за сближаване с някои родител и детето, възможност за споделяне и обменяне на опит.
Ако детето ще отсъствало за дълъг период можем да го държим в атмосферата на градината като му разказваме за нея, какво правят децата този ден, много от групичките имат свое виртуално пространство, в което споделят снимки и да му ги показваме. Зависи каква е политиката на заведението, учителка може да се свърже със семейството и да поиска да чуе детенцето. А когато настъпи момента за посещение да му се каже, че децата там го очакват, ще играят с играчките и то като отиде ще избере на какво да играе.
Важно е да отбележим, че има деца, които независимо от възрастта си не са готови за ясла или детска градина, дали психически, физически или емоционално. Това бихме забелязали при една затруднена адаптация, която продължава повече от 2-3 месеца, много често боледуване, съпроводено с отсъствия повече от месец и затруднения от различен род при детето, за които би било добре да прекъсне за извесно време и след това да възобнови посещенията си.
Детската ясла и детска градина са важни за порастването на детето и изграждане на неговия Аз, защото там има възможност да контактува, да се конфронтира, заявява, разбира и съчувства на деца на неговата възраст. Детето се чувства в общност, натрупва компетентности и разширява приятелския си кръг. Топлотата и любовта вкъщи са незаменими и затова е толкова хубаво, когато мама те вземе от детска градина и се приберете у дома.
Автор: Ивелина Йорданова психолог и психотерапевт тел.0887353210
Коментари
Публикуване на коментар